Сряда Ное 14
  
  1. Основна информация
  2. Класификация
  3. Идентификация
  4. Документация
  5. Корелации
  6. Права
  7. Ресурси

МАНАСТИР „СВ. ВМЧК. ГЕОРГИ“ ГР. ХАДЖИДИМОВО

Елементи на записа print all
Идентификационен номер на записа CRID:60
Тип на записа Group of monuments
Дата на записа 27-11-2012
Регистратор Natasa Michailidou
Право на запис
Бележки -


Важен плоча-паметник
Вид на паметника Недвижим паметник
Код на паметника MONAST0007
Име на паметника МАНАСТИР „СВ. ВМЧК. ГЕОРГИ“ ГР. ХАДЖИДИМОВО

Асоциирана институция Светата Митрополия Неврокоп
Наименование на местоположението ХАДЖИДИМОВО
Дата на построяване
1850сл. Хр.
Кратко описание Намира се на юг от гр. Хаджидимово. Разположен е на най-високото място на рида, който разделя Неврокопската котловина от долината на р. Мътница.
Последното възстановяване на манастира е свързано с интересно предание – случка станала в първата половина на XIX век. На овчарят Атанас Лазаров от с. Горна Сингартия (дн. квартал на Хаджидимово), една нощ в съня се явява млад мъж на бял кон. Той му нарежда да разкопае височината над селото. Атанас не обръща внимание на съня си, но на следващата вечер той се повтаря. Атанас споделя на съпругата си, която го взема на присмех. На третата вечер обаче младият конник отново се явява с настояване копаенето да се започне веднага.
На развиделяване дядо Атанас отива на мястото, което в онези години е нива на един от местните турци. Той изпъдил овчаря, но тогава воловете му, впрегнати да орат, лягат на земята и отказват да му се подчинят. Тогава дядо Атанас е извикан да се върне и да продължи да копае. В този момент, още при първото подканяне, животните се изправят готови за работа. Слисаният турчин дарява нивата за вакъф (църковно място).
По-късно дядо Атанас открива икона на св. Георги. Новината се разнася бързо и хората построяват малък параклис в чест на светеца. До него по-късно е изградена и сграда на поклонниците.
След няколко години местните хора се сдобиват с позволение за изграждането на църква. Тя е завършена през 1864 г., а на следващата 1865 г. осветена.
По време на Балканските войни (1912-1913 г.) манастирът е разграбен, а архивата изгорена. През 1921 г. е възстановена североизточната стена на храма. В 1930 г. на същия, както и на част от манастирските сгради, е извършен основен ремонт. През 1956 г. е напълно възстановено западното крило. От 1960 до 1965 г. се прави ремонт на притвора и камбанарията.
На 29 юли 1979 г. в манастира избухва пожар. Храмът изгаря напълно. Оцелява единствено иконата на св. Георги. С помощта на Неврокопската митрополия и дарения, само за 8 месеца, църквата е възстановена, и на 6 май 1980 г. осветена. През 1987 г. започва строежа на южното крило. Строителните работи по манастирският комплекс продължават и днес.