Неделя Сеп 22
  
  1. Основна информация
  2. Класификация
  3. Идентификация
  4. Документация
  5. Корелации
  6. Права
  7. Ресурси

Църквата на Коспосотира във Ферес

Елементи на записа print all
Идентификационен номер на записа CRID:2
Тип на записа Единичен паметник
Дата на записа 07-08-2012
Регистратор Natasa Michailidou
Право на запис
Бележки -


Важен плоча-паметник
Вид на паметника Недвижим паметник
Код на паметника CHURCH0001
Име на паметника Църквата на Коспосотира във Ферес
Асоциирана институция Светия Диоцез на Александруполис
Наименование на местоположението Ферес Еврос
Дата на построяване
1152сл. Хр.
Кратко описание В центъра на гр. Ферес се намира църквата "Дева Мария - Спасителят на света", каталикон на едноименния манастир, основан от севастократор Исаак Комнин, син на Алексий І Къмнин. Това е един великолепен паметник на византийската архитектура. През 1151-1152 г. Исаак Комнин започва този манастирски комплекс и пише неговия типикон. Това е писмено доказателство, благодарение на което ние знаем оперативното състояние на активите на манастира и най-важното при създаването на тази комнинова манастирска институция.
В нея има прекрасни византийски фрески от ХХІІ век, сред които изпъкват тези на четирима светци. Стенописите са покрити с мазилка от турците, когато църквата е била превърната в джамия през 1357 г. Присъствието на вмъкнатата в стената глава на орел дава основание да се твърди, че църквата е мавзолей и гробница на Исаак Комнин, както е посочено в типикона на манастира и в традицията.
Изживяването на монашеския идеал на монасите и социалния принос на манастира за хората от региона, както и за преминаващите, прави манастира високо ценен като забележителен монашески център, за който напомнят само "Католикон" и някои руини от кулите.
Исаак в неговия типикон прокламира манастира като "напълно безплатен, афтодеспоти, идиодеспоти", без да се подчинява на каквато и да е власт, била тя кралска или патриархална, но също така и без да определи какъвто и да е попечител от неговото поколение и неговите наследници. Манастирът се превръща в приорат и монасите е трябвало да се хранят с едни и същи гозби, да пият едно и също вино, да носят едни и същи дрехи и обувки без да има изключение за никой, дори за игумена. Само болните монаси са могли да спазват специална диета.